ВОРТА̀ЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; ворта̀ча се, -иш се, мин. св. -их се, непрех. Диал. Ставам с някого ортак, съдружник; сдружавам се. Щ е й н о в с к и: Единият отляво, дето е с голямата брадва, е градският доктор Пандович.. Продаде душата си на Белодушкова, вортачи се във всичките му кражби и злоупотребления, преобърна се в сляпо оръдие на народния потисник. Ив. Вазов, НП, 34.


Източник: Речник на българския език (онлайн)